тепе

Речник на българския език

тепѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. тепѐта, ср. Диал. Хълм, възвишение. Часовниковата кула в Пловдив е на тепето.

Грешни изписвания (1)

  • типе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-пе
членувано те-пе-то
мн.ч. те-пе-та
членувано те-пе-та-та