тепавичар

Речник на българския език

тепавича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

тепавича̀рят, тепавича̀ря, мн. тепавича̀ри, м. Човек, който работи на тепавица или е собственик на тепавица.
прил. тепавича̀рски, тепавича̀рска, тепавича̀рско, мн. тепавича̀рски.
същ. тепавича̀рство, ср.

Грешни изписвания (7)

  • тепавечар
  • тепъвечар
  • тепъвичар
  • типавечар
  • типавичар
  • типъвечар
  • типъвичар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-па-ви-чар
непълен член те-па-ви-ча-ря
пълен член те-па-ви-ча-рят
мн.ч. те-па-ви-ча-ри
членувано те-па-ви-ча-ри-те
бройна форма те-па-ви-ча-ри
звателна форма те-па-ви-ча-рю