теогония

Речник на българския език

теого̀ния съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мит. Съвкупност от божества, чийто култ образува религиозната система на един народ; митовете за божества на една религия. Родословие на божества. Прочута поема на Хезиод (VII в. пр. Хр. ), в която е описано родословието на гръцките богове.

Грешни изписвания (23)

  • теогониъ
  • теогонеа
  • теогонеъ
  • теогонея
  • теогониа
  • теугонеа
  • теугонеъ
  • теугонея
  • теугониа
  • теугониъ
  • теугония
  • тиогонеа
  • тиогонеъ
  • тиогонея
  • тиогониа
  • тиогониъ
  • тиогония
  • тиугонеа
  • тиугонеъ
  • тиугонея
  • тиугониа
  • тиугониъ
  • тиугония

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-о-го-ния
членувано те-о-го-ни-я-та
мн.ч. те-о-го-нии
членувано те-о-го-ни-и-те
звателна форма