тента

Речник на българския език

тѐнта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тѐнти, ж. Платнен или пластмасов навес пред заведение за предпазване от слънце, дъжд и др. Пъстра тента.

Грешни изписвания (1)

  • тентъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тен-та
членувано тен-та-та
мн.ч. тен-ти
членувано тен-ти-те
звателна форма