тенис

Речник на българския език

тѐнис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид спорт, при който двама състезатели или две двойки състезатели си подават топчица през мрежа с помощта на ракета по специални правила. Тенис по двойки. Играя тенис.
прил. тѐнисен, тѐнисна, тѐнисно, мн. тѐнисни. Тенисни обувки.
Тенис на маса. — Вид тенис, който се играе с пинг-понг върху специално пригодена маса с мрежа.

Грешни изписвания (1)

  • тенес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-нис
непълен член те-ни-са
пълен член те-ни-сът
мн.ч. те-ни-си
членувано те-ни-си-те
бройна форма те-ни-са
звателна форма