тензух

Речник на българския език

тензу̀х съществително име, мъжки род (тип 16) редактиране

Значение

м., само ед. Леко платно от преплетени нарядко бели памучни нишки. Слагам тензух на прозореца.
прил. тензу̀хен, тензу̀хена, тензу̀хено, мн. тензу̀хени. Тензухена торбичка.

Грешни изписвания (1)

  • тинзух

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тен-зух
непълен член тен-зу-ха
пълен член тен-зу-хът
мн.ч. тен-зу-си
членувано тен-зу-си-те
бройна форма тен-зу-ха
звателна форма