теменуга

Речник на българския език

1. темену̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. темену̀ги, ж.
1. Пролетно горско цвете с ароматни виолетови или бели цветчета.
2. Градинско цвете с по-едри цветове с подобна форма, но без мирис.
3. Пролетно и лятно полско цвете с пъстри цветове без мирис.
същ. умал. темену̀жка, мн. темену̀жки, ж.
прил. темену̀гов, темену̀гова, темену̀гово, мн. темену̀гови.

Грешни изписвания (7)

  • теменугъ
  • теминуга
  • теминугъ
  • тименуга
  • тименугъ
  • тиминуга
  • тиминугъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ме-ну-га
членувано те-ме-ну-га-та
мн.ч. те-ме-ну-ги
членувано те-ме-ну-ги-те
звателна форма

2. Темену̀га географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Теменугъ
  • Теминуга
  • Теминугъ
  • Тименуга
  • Тименугъ
  • Тиминуга
  • Тиминугъ