тематика

Речник на българския език

тема̀тика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Съвкупност от теми, характерни за творчеството на един писател, за едно направление или за определен период; проблематика. Тематика на Вазовото творчество.
прил. тематѝчен, тематѝчна, тематѝчно, мн. тематѝчни.
прил. тематѝчески, тематѝческа, тематѝческо, мн. тематѝчески.

Грешни изписвания (7)

  • тематека
  • тематекъ
  • тематикъ
  • тиматека
  • тиматекъ
  • тиматика
  • тиматикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ма-ти-ка
членувано те-ма-ти-ка-та
мн.ч. те-ма-ти-ки
членувано те-ма-ти-ки-те
звателна форма