телефонист

Речник на българския език

телефонѝст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. телефонѝсти, м. Служител в телефонна станция, който осъществява връзката между телефонните абонати.

Грешни изписвания (7)

  • телефунист
  • телифонист
  • телифунист
  • тилефонист
  • тилефунист
  • тилифонист
  • тилифунист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ле-фо-нист
непълен член те-ле-фо-нис-та
пълен член те-ле-фо-нис-тът
мн.ч. те-ле-фо-нис-ти
членувано те-ле-фо-нис-ти-те
бройна форма те-ле-фо-нис-та
звателна форма