телефон

Речник на българския език

телефо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. телефо̀ни, (два) телефо̀на, м.
1. Само ед. Система за предаване и приемане на говор на далечно разстояние чрез електрически сигнали.
2. Апарат за такова предаване и приемане. Купихме си нов телефон.
3. Номер на абонат на такава система. Записвам телефона му.
прил. телефо̀нен, телефо̀нна, телефо̀нно, мн. телефо̀нни. Телефонен разговор. Телефонен апарат. Телефонна кабина. Телефонна слушалка.

Грешни изписвания (3)

  • телифон
  • тилефон
  • тилифон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ле-фон
непълен член те-ле-фо-на
пълен член те-ле-фо-нът
мн.ч. те-ле-фо-ни
членувано те-ле-фо-ни-те
бройна форма те-ле-фо-на
звателна форма