телескоп

Речник на българския език

телеско̀п съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. телеско̀пи, (два) телеско̀па, м. Оптично приспособление за наблюдение на небесни тела на големи разстояния. Голям телескоп.
прил. телеско̀пен, телеско̀пна, телеско̀пно, мн. телеско̀пни.

Грешни изписвания (3)

  • телископ
  • тилескоп
  • тилископ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-лес-коп
непълен член те-лес-ко-па
пълен член те-лес-ко-път
мн.ч. те-лес-ко-пи
членувано те-лес-ко-пи-те
бройна форма те-лес-ко-па
звателна форма