телепатия

Речник на българския език

телепа̀тия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Способност да се приемат и предават мисли на разстояние. Говорим по телепатия.
прил. телепатѝчен, телепатѝчна, телепатѝчно, мн. телепатѝчни. Телепатично възприятие.
прил. телепатѝчески, телепатѝческа, телепатѝческо, мн. телепатѝчески.

Грешни изписвания (23)

  • телепатеа
  • телепатеъ
  • телепатея
  • телепатиа
  • телепатиъ
  • телипатеа
  • телипатеъ
  • телипатея
  • телипатиа
  • телипатиъ
  • телипатия
  • тилепатеа
  • тилепатеъ
  • тилепатея
  • тилепатиа
  • тилепатиъ
  • тилепатия
  • тилипатеа
  • тилипатеъ
  • тилипатея
  • тилипатиа
  • тилипатиъ
  • тилипатия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ле-па-тия
членувано те-ле-па-ти-я-та
мн.ч. те-ле-па-тии
членувано те-ле-па-ти-и-те
звателна форма