телеграф

Речник на българския език

телегра̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. телегра̀фи, (два) телегра̀фа, м.
1. Устройство за бързо предаване и приемане на съобщения от разстояние чрез електрически сигнали. Предавам по телеграфа.
2. Разг. Остар. Помещение за приемане и получаване на телеграми.
прил. телегра̀фен, телегра̀фна, телегра̀фно, мн. телегра̀фни.
прил. телегра̀фски, телегра̀фска, телегра̀фско, мн. телегра̀фски.

Грешни изписвания (3)

  • телиграф
  • тилеграф
  • тилиграф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-лег-раф
непълен член те-лег-ра-фа
пълен член те-лег-ра-фът
мн.ч. те-лег-ра-фи
членувано те-лег-ра-фи-те
бройна форма те-лег-ра-фа
звателна форма