тел

Речник на българския език

1. тел — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

тѐлът, тѐла, мн. тѐлове, (два) тѐла, м. и тел, телта̀, само ед., ж.
1. Само ед. Тънка метална нишка. Връзвам с тел.
2. Само м. Парче от такава нишка. Свързвам телове.
прил. тѐлен, тѐлена, тѐлено, мн. тѐлени. Телена мрежа.
• Бодлива тел. — Тел с остри бодли по нея, предназначена за огради.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тел
непълен член те-ла
пълен член те-лът
мн.ч. те-ло-ве
членувано те-ло-ве-те
бройна форма те-ла
звателна форма —

2. тел — съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

тѐлът, тѐла, мн. тѐлове, (два) тѐла, м. и тел, телта̀, само ед., ж.
1. Само ед. Тънка метална нишка. Връзвам с тел.
2. Само м. Парче от такава нишка. Свързвам телове.
прил. тѐлен, тѐлена, тѐлено, мн. тѐлени. Телена мрежа.
• Бодлива тел. — Тел с остри бодли по нея, предназначена за огради.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тел
членувано тел-та
мн.ч. —
членувано —
звателна форма —

3. Тел — столица (тип 197) редактиране

Значение

Връзки