текучество

Речник на българския език

теку̀чество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Постоянна промяна в персонала на учреждение, служба, предприятие и др. Има голямо текучество.

Грешни изписвания (7)

  • текучеству
  • текучиство
  • текучиству
  • тикучество
  • тикучеству
  • тикучиство
  • тикучиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ку-чес-т-во
членувано те-ку-чес-т-во-то
мн.ч. те-ку-чес-т-ва
членувано те-ку-чес-т-ва-та