тежковъоръжен

Речник на българския език

тежковъоръжѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

тежковъоръжѐна, тежковъоръжѐно, мн. тежковъоръжѐни, прил. Който е с голямо въоръжение, с много оръжие. Тежковъоръжен войник.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. теж-ко-въ-о-ръ-жен
непълен член теж-ко-въ-о-ръ-же-ния
пълен член теж-ко-въ-о-ръ-же-ни-ят
ж. р. теж-ко-въ-о-ръ-же-на
членувано теж-ко-въ-о-ръ-же-на-та
ср. р. теж-ко-въ-о-ръ-же-но
членувано теж-ко-въ-о-ръ-же-но-то
мн. ч. теж-ко-въ-о-ръ-же-ни
членувано теж-ко-въ-о-ръ-же-ни-те