тафта

Речник на българския език

тафта̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Вид шумолящ копринен плат. Рокля от тафта.
прил. тафтѐн, тафтѐна, тафтѐно, мн. тафтѐни.

Грешни изписвания (3)

  • тафтъ
  • тъфта
  • тъфтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. таф-та
членувано таф-та-та
мн.ч. таф-ти
членувано таф-ти-те
звателна форма —

Връзки