таратор

Речник на българския език

тарато̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тарато̀ри, (два) тарато̀ра, м.
1. Само ед. Студена лятна супа от разредено кисело мляко, ситно нарязани пресни краставици, чесън, копър и др. Студен таратор.
2. Порция от тази супа.

Грешни изписвания (3)

  • тарътор
  • търатор
  • търътор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ра-тор
непълен член та-ра-то-ра
пълен член та-ра-то-рът
мн.ч. та-ра-то-ри
членувано та-ра-то-ри-те
бройна форма та-ра-то-ра
звателна форма