таратайка

Речник на българския език

тарата̀йка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тарата̀йки, ж. Разг. Пренебр. Стара раздрънкана кола.

Грешни изписвания (7)

  • таратайкъ
  • тарътайка
  • тарътайкъ
  • търатайка
  • търатайкъ
  • търътайка
  • търътайкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ра-тай-ка
членувано та-ра-тай-ка-та
мн.ч. та-ра-тай-ки
членувано та-ра-тай-ки-те
звателна форма