таралеж

Речник на българския език

таралѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. таралѐжи, (два) таралѐжа, м. Дребно четирикрако животно с кожа с дълги остри бодли, което при опасност се свива на топка; еж. Горски таралеж.

прил. таралѐжов, таралѐжова, таралѐжово, мн. таралѐжови.

Слагам си таралеж в гащите. Разг. Сам си навличам неприятности.

Грешни изписвания (7)

  • таралеш
  • тарълеш
  • търалеш
  • търълеш
  • търалеж
  • търълеж
  • тарълеж

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ра-леж
непълен член та-ра-ле-жа
пълен член та-ра-ле-жът
мн.ч. та-ра-ле-жи
членувано та-ра-ле-жи-те
бройна форма та-ра-ле-жа
звателна форма