тапицерия

Речник на българския език

тапицѐрия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. тапицѐрии, ж.
1. Плат или кожа, с които се покриват седалката и облегалката на стол, канапе и др. Сменям тапицерия.
2. Покрита с плат или кожа част от мебел.
3. Тапициране.

Грешни изписвания (23)

  • тапецереа
  • тапецереъ
  • тапецерея
  • тапецериа
  • тапецериъ
  • тапецерия
  • тапицереа
  • тапицереъ
  • тапицерея
  • тапицериа
  • тапицериъ
  • тъпецереа
  • тъпецереъ
  • тъпецерея
  • тъпецериа
  • тъпецериъ
  • тъпецерия
  • тъпицереа
  • тъпицереъ
  • тъпицерея
  • тъпицериа
  • тъпицериъ
  • тъпицерия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-пи-це-рия
членувано та-пи-це-ри-я-та
мн.ч. та-пи-це-рии
членувано та-пи-це-ри-и-те
звателна форма