тапицер

Речник на българския език

тапицѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тапицѐри, м. Човек, чието занятие е да тапицира.
прил. тапицѐрски, тапицѐрска, тапицѐрско, мн. тапицѐрски. Тапицерски услуги.
същ. тапицѐрство, ср.

Грешни изписвания (3)

  • тапецер
  • тъпецер
  • тъпицер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-пи-цер
непълен член та-пи-це-ра
пълен член та-пи-це-рът
мн.ч. та-пи-це-ри
членувано та-пи-це-ри-те
бройна форма та-пи-це-ра
звателна форма