тапир

Речник на българския език

тапѝр — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тапѝри, (два) тапѝра, м.
1. Нечифтокопитен едър бозайник, чиято горна устна заедно с носа образува малък хобот.
2. Прен. Разг. Глупав, тъп на вид човек.

Грешни изписвания (1)

  • тъпир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-пир
непълен член та-пи-ра
пълен член та-пи-рът
мн.ч. та-пи-ри
членувано та-пи-ри-те
бройна форма та-пи-ра
звателна форма —

Връзки