тапет

Речник на българския език

тапѐт — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тапѐти, (два) тапѐта, м. Обикн. мн.
1. Специална хартия (на фигури или на шарки), с която се облепват вътрешните стени на помещение. Нови тапети. Релефни тапети.
2. Шарка при боядисването на стена, направена със специален валяк.
прил. тапѐтен, тапѐтна, тапѐтно, мн. тапѐтни. Тапетно лепило.

Грешни изписвания (1)

  • тъпет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-пет
непълен член та-пе-та
пълен член та-пе-тът
мн.ч. та-пе-ти
членувано та-пе-ти-те
бройна форма та-пе-та
звателна форма —

Връзки