танкер

Речник на българския език

та̀нкер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. та̀нкери, (два) та̀нкера, м. Плавателен съд за превоз на петрол, течности; кораб цистерна.

Грешни изписвания (1)

  • танкир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тан-кер
непълен член тан-ке-ра
пълен член тан-ке-рът
мн.ч. тан-ке-ри
членувано тан-ке-ри-те
бройна форма тан-ке-ра
звателна форма