танинов

Речник на българския език

танѝнов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. танѝн

Грешни изписвания (7)

  • танинув
  • тънинов
  • тънинув
  • таниноф
  • танинуф
  • тъниноф
  • тънинуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. та-ни-нов
непълен член та-ни-но-вия
пълен член та-ни-но-ви-ят
ж. р. та-ни-но-ва
членувано та-ни-но-ва-та
ср. р. та-ни-но-во
членувано та-ни-но-во-то
мн. ч. та-ни-но-ви
членувано та-ни-но-ви-те