тандем

Речник на българския език

тандѐм съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тандѐми, (два) тандѐма, м.
1. Вид колело за двама с две седалки и два чифта педали.
2. Разг. Обикн. в спортни игри — единно цяло в две части; двойка, която синхронизира действията си. Тандемът Иванов-Желязков беше непобедим.
3. Прен. Разг. За две лица, едновременно обединени от обща работа, действащи в синхрон.

Грешни изписвания (1)

  • тъндем

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тан-дем
непълен член тан-де-ма
пълен член тан-де-мът
мн.ч. тан-де-ми
членувано тан-де-ми-те
бройна форма тан-де-ма
звателна форма