тананикане

Речник на българския език

тананѝкане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • тананикани
  • тананикъне
  • тананикъни
  • танъникане
  • танъникани
  • танъникъне
  • танъникъни
  • тънаникане
  • тънаникани
  • тънаникъне
  • тънаникъни
  • тънъникане
  • тънъникани
  • тънъникъне
  • тънъникъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-на-ни-ка-не
членувано та-на-ни-ка-не-то
мн.ч. та-на-ни-ка-ния
членувано та-на-ни-ка-ни-я-та