тамян

Речник на българския език

тамя̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Благовонна дървесна смола, използвана за прекадяване, в парфюмерията и др. Слагам тамян в кадилницата.
прил. тамя̀нен, тамя̀нна, тамя̀нна, тамя̀нно, мн. тамя̀нни.
прил. тамя̀нов, тамя̀нова, тамя̀нова, мн. тамя̀нови.

Грешни изписвания (1)

  • тъмян

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-мян
непълен член та-мя-на
пълен член та-мя-нът
мн.ч. та-мя-ни
членувано та-мя-ни-те
бройна форма та-мя-на
звателна форма