тампон

Речник на българския език

тампо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тампо̀ни, (два) тампо̀на, м.
1. Топче стерилизиран памук, лигнин, марля и др., което се използва за попиване или спиране на кръвта. Дамски тампони.
2. Напоен с мастило плат в кутийка за мокрене на печати.

Грешни изписвания (1)

  • тъмпон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. там-пон
непълен член там-по-на
пълен член там-по-нът
мн.ч. там-по-ни
членувано там-по-ни-те
бройна форма там-по-на
звателна форма