талмуд

Речник на българския език

талму̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

рел. Сборник от догматически религиозно-етически и правни предписания на юдаизма, основан върху тълкуванията на Библията. Съставен е на древноеврейски и арамейски език между ІV в пр. Хр. до V в. сл. Хр. Състои се от две части — Мишна (самият текст) и Гемара (коментарии).

Грешни изписвания (2)

  • талмут
  • тълмут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тал-муд
непълен член тал-му-да
пълен член тал-му-дът
мн.ч. тал-му-ди
членувано тал-му-ди-те
бройна форма тал-му-да
звателна форма