талашит

Речник на българския език

талашѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Отпадъчен материал при дървообработването, както и получената от него чрез пресоване и слепване плоскост, която се използва вторично при направа на мебели. Врата от талашит.
прил. талашѝтен, талашѝтена, талашѝтено, мн. талашѝтени. Талашитена плоскост.

Грешни изписвания (3)

  • талъшит
  • тълашит
  • тълъшит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ла-шит
непълен член та-ла-ши-та
пълен член та-ла-ши-тът
мн.ч. та-ла-ши-ти
членувано та-ла-ши-ти-те
бройна форма та-ла-ши-та
звателна форма