талаш

Речник на българския език

тала̀ш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Отпадъци при рендосване на дърво. Събирам талаш.

Грешни изписвания (1)

  • тълаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-лаш
непълен член та-ла-ша
пълен член та-ла-шът
мн.ч. та-ла-ши
членувано та-ла-ши-те
бройна форма та-ла-ша
звателна форма