таласемия

Речник на българския език

таласѐмия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Таласемиите са група наследствени заболявания, при които е нарушен или липсва синтез на една или повече хемоглобинови полипептидни вериги. Според тежестта на клиничната картина се различават на таласемия майор (тежка форма), таласемия интермедия (средно тежка форма), таласемия минор (лека форма) и тиха форма на таласемията (безсимптомна). Според типа на засегнатата полипептидна верига таласемиите се делят на α-таласемия (алфа-таласемия), β-таласемия (бета-таласемия) и др.

Грешни изписвания (23)

  • таласемиъ
  • таласемеа
  • таласемеъ
  • таласемея
  • таласемиа
  • талъсемеа
  • талъсемеъ
  • талъсемея
  • талъсемиа
  • талъсемиъ
  • талъсемия
  • тъласемеа
  • тъласемеъ
  • тъласемея
  • тъласемиа
  • тъласемиъ
  • тъласемия
  • тълъсемеа
  • тълъсемеъ
  • тълъсемея
  • тълъсемиа
  • тълъсемиъ
  • тълъсемия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ла-се-мия
членувано та-ла-се-ми-я-та
мн.ч. та-ла-се-мии
членувано та-ла-се-ми-и-те
звателна форма