таймерче

Речник на българския език

таймерче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тай-мер-че
членувано тай-мер-че-то
мн.ч. тай-мер-че-та
членувано тай-мер-че-та-та