таймер

Речник на българския език

та̀ймер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. та̀ймери, (два) та̀ймера, м. Уред, който автоматично включва/изключва след предварително зададеното време машина, апарат или който сигнализира за настъпване на моменти за включване/изключване.

Грешни изписвания (1)

  • таймир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тай-мер
непълен член тай-ме-ра
пълен член тай-ме-рът
мн.ч. тай-ме-ри
членувано тай-ме-ри-те
бройна форма тай-ме-ра
звателна форма