таймаутче

Речник на българския език

таймаутче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тай-ма-ут-че
членувано тай-ма-ут-че-то
мн.ч. тай-ма-ут-че-та
членувано тай-ма-ут-че-та-та