таймаут

Речник на българския език

таймаут съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тай-ма-ут
непълен член тай-ма-у-та
пълен член тай-ма-у-тът
мн.ч. тай-ма-у-ти
членувано тай-ма-у-ти-те
бройна форма тай-ма-у-та
звателна форма