тайга

Речник на българския език

тайга̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тайгѝ, ж. Дива гора с гъста, предимно иглолистна растителност в северните части на Сибир, Урал и др.

Грешни изписвания (3)

  • тайгъ
  • тъйга
  • тъйгъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тай-га
членувано тай-га-та
мн.ч. тай-ги
членувано тай-ги-те
звателна форма —

Връзки