таван

Речник на българския език

тава̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тава̀ни, (два) тава̀на, м.
1. Горна част на помещение. Резбован таван.
2. Специално помещение над жилищните стаи, под покрива. Скосен таван.
прил. тава̀нски, тава̀нска, тава̀нско, мн. тава̀нски. Таванска врата. Таванска стая.

Грешни изписвания (1)

  • тъван

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ван
непълен член та-ва-на
пълен член та-ва-нът
мн.ч. та-ва-ни
членувано та-ва-ни-те
бройна форма та-ва-на
звателна форма —

Връзки