табун

Речник на българския език

табу̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. табу̀ни, (два) табу̀на, м. Остар. Стадо коне; хергеле.

Грешни изписвания (1)

  • тъбун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-бун
непълен член та-бу-на
пълен член та-бу-нът
мн.ч. та-бу-ни
членувано та-бу-ни-те
бройна форма та-бу-на
звателна форма —

Връзки