таблен

Речник на българския език

та̀блен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

та̀блена, та̀блено, мн. та̀блени, прил. Който има табли 1 (в 3 знач.). Таблено легло.

Грешни изписвания (1)

  • таблин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. таб-лен
непълен член таб-ле-ния
пълен член таб-ле-ни-ят
ж. р. таб-ле-на
членувано таб-ле-на-та
ср. р. таб-ле-но
членувано таб-ле-но-то
мн. ч. таб-ле-ни
членувано таб-ле-ни-те