сюртуче

Речник на българския език

сюртуче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сюр-ту-че
членувано сюр-ту-че-то
мн.ч. сюр-ту-че-та
членувано сюр-ту-че-та-та