съю̀зник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. съю̀зници, (два) съю̀зника, м. Този, който се намира в съюз (в 1 и 2 знач.) с някого и действа в съгласие с него. Търсеше съюзници в борбата срещу нашествениците. Верен съюзник.
Грешни изписвания (3)
- саюзнек
- саюзник
- съюзнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съ-юз-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | съ-юз-ни-ка | |
| пълен член | съ-юз-ни-кът | |
| мн.ч. | съ-юз-ни-ци | |
| членувано | съ-юз-ни-ци-те | |
| бройна форма | съ-юз-ни-ци | |
| звателна форма | съ-юз-ни-ко | |