съществѝтелно
—
съществително име, среден род
(тип 62)
Значение
мн. съществѝтелни, ср. В граматиката — част на речта, която обозначава предмети. Конкретни и абстрактни съществителни. Род на съществителното.
Грешни изписвания (15)
- саществително
- саществителну
- саществитилно
- саществитилну
- сащиствително
- сащиствителну
- сащиствитилно
- сащиствитилну
- съществителну
- съществитилно
- съществитилну
- същиствително
- същиствителну
- същиствитилно
- същиствитилну
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съ-щес-т-ви-тел-но | |
|---|---|---|
| членувано | съ-щес-т-ви-тел-но-то | |
| мн.ч. | съ-щес-т-ви-тел-ни | |
| членувано | съ-щес-т-ви-тел-ни-те |