съчленение

Речник на българския език

съчленение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съч-ле-не-ние
членувано съч-ле-не-ни-е-то
мн.ч. съч-ле-не-ния
членувано съч-ле-не-ни-я-та