съчленен

Речник на българския език

1. съчленен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съч-ле-нен
непълен член съч-ле-не-ния
пълен член съч-ле-не-ни-ят
ж. р. съч-ле-не-на
членувано съч-ле-не-на-та
ср. р. съч-ле-не-но
членувано съч-ле-не-но-то
мн. ч. съч-ле-не-ни
членувано съч-ле-не-ни-те

2. съчленен — мин. страд. прич. м. р.

съчленен е производна форма на съчленя (мин. страд. прич. м. р.).