съчинителствувам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-вам	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ме
2 лице	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ваш	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-те
3 лице	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-вах	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-вах-ме
2 лице	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-вах-те
3 лице	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-вах	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-вах-ме
2 лице	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ше	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-вах-те
3 лице	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ше	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	съчинителствувал съм	съчинителствувала съм	съчинителствувало съм	съчинителствували сме
2 лице	съчинителствувал си	съчинителствувала си	съчинителствувало си	съчинителствували сте
3 лице	съчинителствувал е	съчинителствувала е	съчинителствувало е	съчинителствували са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях съчинителствувал	бях съчинителствувала	бях съчинителствувало	бяхме съчинителствували
2 лице	беше съчинителствувал	беше съчинителствувала	беше съчинителствувало	бяхте съчинителствували
3 лице	беше съчинителствувал	беше съчинителствувала	беше съчинителствувало	бяха съчинителствували

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще съчинителствувам	ще съчинителствуваме
2 лице	ще съчинителствуваш	ще съчинителствувате
3 лице	ще съчинителствува	ще съчинителствуват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм съчинителствувал	ще съм съчинителствувала	ще съм съчинителствувало	ще сме съчинителствували
2 лице	ще си съчинителствувал	ще си съчинителствувала	ще си съчинителствувало	ще сте съчинителствували
3 лице	ще е съчинителствувал	ще е съчинителствувала	ще е съчинителствувало	ще са съчинителствували

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да съчинителствувам	щяхме да съчинителствуваме
2 лице	щеше да съчинителствуваш	щяхте да съчинителствувате
3 лице	щеше да съчинителствува	щяха да съчинителствуват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм съчинителствувал	щях да съм съчинителствувала	щях да съм съчинителствувало	щяхме да сме съчинителствували
2 лице	щеше да си съчинителствувал	щеше да си съчинителствувала	щеше да си съчинителствувало	щяхте да сте съчинителствували
3 лице	щеше да е съчинителствувал	щеше да е съчинителствувала	щеше да е съчинителствувало	щяха да са съчинителствували

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	съчинителствувал съм	съчинителствувала съм	съчинителствувало съм	съчинителствували сме
2 лице	съчинителствувал си	съчинителствувала си	съчинителствувало си	съчинителствували сте
3 лице	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-вал съчинителствувал е	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ла съчинителствувала е	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ло съчинителствувало е	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ли съчинителствували са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	съчинителствувал съм	съчинителствувала съм	съчинителствувало съм	съчинителствували сме
2 лице	съчинителствувал си	съчинителствувала си	съчинителствувало си	съчинителствували сте
3 лице	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-вал съчинителствувал е	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ла съчинителствувала е	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ло съчинителствувало е	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ли съчинителствували са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм съчинителствувал	била съм съчинителствувала	било съм съчинителствувало	били сме съчинителствували
2 лице	бил си съчинителствувал	била си съчинителствувала	било си съчинителствувало	били сте съчинителствували
3 лице	бил съчинителствувал бил е съчинителствувал	била съчинителствувала била е съчинителствувала	било съчинителствувало било е съчинителствувало	били съчинителствували били са съчинителствували

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съчинителствувам	щяла съм да съчинителствувам	щяло съм да съчинителствувам	щели сме да съчинителствуваме
2 лице	щял си да съчинителствуваш	щяла си да съчинителствуваш	щяло си да съчинителствуваш	щели сте да съчинителствувате
3 лице	щял да съчинителствува щял е да съчинителствува	щяла да съчинителствува щяла е да съчинителствува	щяло да съчинителствува щяло е да съчинителствува	щели да съчинителствуват щели са да съчинителствуват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм съчинителствувал	щяла съм да съм съчинителствувала	щяло съм да съм съчинителствувало	щели сме да сме съчинителствували
2 лице	щял си да си съчинителствувал	щяла си да си съчинителствувала	щяло си да си съчинителствувало	щели сте да сте съчинителствували
3 лице	щял да е съчинителствувал щял е да е съчинителствувал	щяла да е съчинителствувала щяла е да е съчинителствувала	щяло да е съчинителствувало щяло е да е съчинителствувало	щели да са съчинителствували щели са да са съчинителствували

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих съчинителствувал	бих съчинителствувала	бих съчинителствувало	бихме съчинителствували
2 лице	би съчинителствувал	би съчинителствувала	би съчинителствувало	бихте съчинителствували
3 лице	би съчинителствувал	би съчинителствувала	би съчинителствувало	биха съчинителствували

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
съ-чи-ни-тел-с-т-ву-вай	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ван
		непълен член	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ния
		пълен член	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ни-ят
	женски род		съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-на
		членувано	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-на-та
	среден род		съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-но
		членувано	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-но-то
множествено число			съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ни
		членувано	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		съ-чи-ни-тел-с-т-ву-вал
		непълен член	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-лия
		пълен член	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ли-ят
	женски род		съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ла
		членувано	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ла-та
	среден род		съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ло
		членувано	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ло-то
множествено число			съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ли
		членувано	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-вал
	женски род	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ла
	среден род	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ло
множествено число		съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ващ
		непълен член	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-щия
		пълен член	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-щи-ят
	женски род		съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ща
		членувано	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-ща-та
	среден род		съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-що
		членувано	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-що-то
множествено число			съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-щи
		членувано	съ-чи-ни-тел-с-т-ву-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съ-чи-ни-тел-с-т-ву-вай-ки