съчинителствам

Речник на българския език

съчинѝтелствам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

съчинѝтелстваш, несв. Създавам бездарни творби.

Грешни изписвания (15)

  • саченителствам
  • саченителствъм
  • саченитилствам
  • саченитилствъм
  • сачинителствам
  • сачинителствъм
  • сачинитилствам
  • сачинитилствъм
  • съченителствам
  • съченителствъм
  • съченитилствам
  • съченитилствъм
  • съчинителствъм
  • съчинитилствам
  • съчинитилствъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съ-чи-ни-тел-с-т-вам съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ме
2 лице съ-чи-ни-тел-с-т-ваш съ-чи-ни-тел-с-т-ва-те
3 лице съ-чи-ни-тел-с-т-ва съ-чи-ни-тел-с-т-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съ-чи-ни-тел-с-т-вах съ-чи-ни-тел-с-т-вах-ме
2 лице съ-чи-ни-тел-с-т-ва съ-чи-ни-тел-с-т-вах-те
3 лице съ-чи-ни-тел-с-т-ва съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съ-чи-ни-тел-с-т-вах съ-чи-ни-тел-с-т-вах-ме
2 лице съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ше съ-чи-ни-тел-с-т-вах-те
3 лице съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ше съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съчинителствал съм съчинителствала съм съчинителствало съм съчинителствали сме
2 лице съчинителствал си съчинителствала си съчинителствало си съчинителствали сте
3 лице съчинителствал е съчинителствала е съчинителствало е съчинителствали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съчинителствал бях съчинителствала бях съчинителствало бяхме съчинителствали
2 лице беше съчинителствал беше съчинителствала беше съчинителствало бяхте съчинителствали
3 лице беше съчинителствал беше съчинителствала беше съчинителствало бяха съчинителствали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съчинителствам ще съчинителстваме
2 лице ще съчинителстваш ще съчинителствате
3 лице ще съчинителства ще съчинителстват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съчинителствал ще съм съчинителствала ще съм съчинителствало ще сме съчинителствали
2 лице ще си съчинителствал ще си съчинителствала ще си съчинителствало ще сте съчинителствали
3 лице ще е съчинителствал ще е съчинителствала ще е съчинителствало ще са съчинителствали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съчинителствам щяхме да съчинителстваме
2 лице щеше да съчинителстваш щяхте да съчинителствате
3 лице щеше да съчинителства щяха да съчинителстват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съчинителствал щях да съм съчинителствала щях да съм съчинителствало щяхме да сме съчинителствали
2 лице щеше да си съчинителствал щеше да си съчинителствала щеше да си съчинителствало щяхте да сте съчинителствали
3 лице щеше да е съчинителствал щеше да е съчинителствала щеше да е съчинителствало щяха да са съчинителствали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съчинителствал съм съчинителствала съм съчинителствало съм съчинителствали сме
2 лице съчинителствал си съчинителствала си съчинителствало си съчинителствали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съчинителствал съм съчинителствала съм съчинителствало съм съчинителствали сме
2 лице съчинителствал си съчинителствала си съчинителствало си съчинителствали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съчинителствал била съм съчинителствала било съм съчинителствало били сме съчинителствали
2 лице бил си съчинителствал била си съчинителствала било си съчинителствало били сте съчинителствали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съчинителствам щяла съм да съчинителствам щяло съм да съчинителствам щели сме да съчинителстваме
2 лице щял си да съчинителстваш щяла си да съчинителстваш щяло си да съчинителстваш щели сте да съчинителствате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съчинителствал щяла съм да съм съчинителствала щяло съм да съм съчинителствало щели сме да сме съчинителствали
2 лице щял си да си съчинителствал щяла си да си съчинителствала щяло си да си съчинителствало щели сте да сте съчинителствали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съчинителствал бих съчинителствала бих съчинителствало бихме съчинителствали
2 лице би съчинителствал би съчинителствала би съчинителствало бихте съчинителствали
3 лице би съчинителствал би съчинителствала би съчинителствало биха съчинителствали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съ-чи-ни-тел-с-т-вай съ-чи-ни-тел-с-т-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род съ-чи-ни-тел-с-т-ван
непълен член съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ния
пълен член съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ни-ят
женски род съ-чи-ни-тел-с-т-ва-на
членувано съ-чи-ни-тел-с-т-ва-на-та
среден род съ-чи-ни-тел-с-т-ва-но
членувано съ-чи-ни-тел-с-т-ва-но-то
множествено число съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ни
членувано съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-чи-ни-тел-с-т-вал
непълен член съ-чи-ни-тел-с-т-ва-лия
пълен член съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ли-ят
женски род съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ла
членувано съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ла-та
среден род съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ло
членувано съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ло-то
множествено число съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ли
членувано съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-чи-ни-тел-с-т-вал
женски род съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ла
среден род съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ло
множествено число съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-чи-ни-тел-с-т-ващ
непълен член съ-чи-ни-тел-с-т-ва-щия
пълен член съ-чи-ни-тел-с-т-ва-щи-ят
женски род съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ща
членувано съ-чи-ни-тел-с-т-ва-ща-та
среден род съ-чи-ни-тел-с-т-ва-що
членувано съ-чи-ни-тел-с-т-ва-що-то
множествено число съ-чи-ни-тел-с-т-ва-щи
членувано съ-чи-ни-тел-с-т-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съ-чи-ни-тел-с-т-вай-ки