съчинен

Речник на българския език

1. съчинѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • саченен
  • сачинен
  • съченен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-чи-нен
непълен член съ-чи-не-ния
пълен член съ-чи-не-ни-ят
ж. р. съ-чи-не-на
членувано съ-чи-не-на-та
ср. р. съ-чи-не-но
членувано съ-чи-не-но-то
мн. ч. съ-чи-не-ни
членувано съ-чи-не-ни-те

2. съчинен — мин. страд. прич. м. р.

съчинен е производна форма на съчиня (мин. страд. прич. м. р.).